Оферта No: 1814 Цена от: 700 EUR

 

Подарете си 5 * почивка в Bella Italia!

 

Сред предпочитаните ваканционни дестинации, Италия триумфира в категорията на десетте най-хубави острова: Капри, Сардиния и Сицилия. За всички тези места има поне по един емблематичен хотел, в който си струва да отседнете.

Изола Капри- на неговия чар са подвластни не само известни личности от политиката и шоубизнеса. Туристите са очаровани от шарените рибарски лодки. Островът е известен със скалите, които стърчат като остри кули от морето. Забележителна е Лазурната пещера (на италиански Грота адзура), достъпът до която е една-единствена дупка в скалите, широка 4 м. Дълга е 52 м. Тъй като светлината отвън рефлектира в морската вода, вътре се получава интересен синкав отблясък, откъдето идва и името й. На север от Капри е Неаполитанския залив, а на юг - Салернският залив. Името на острова е използвано за модел на кола от марката “Форд”. “Капрезе” пък е или салата предястие, или шоколадова торта.

Остров Капри е кварталът на богатите и сбъднатият сън на простосмъртните. Остров Капри е курорт с римска слава и забележителност със съвременно звучене.

Ако сте любители на природните чудеса , легендите и комбинацията от екзотика и древни руини, то този остров е точно за вас. Ако обаче избягвате шумните, гъстонаселени курорти, претруфените хотели и заведения и твърде многото разходи, по-добре стойте далеч от него. Просто защото стъпите ли в Капри, местната атмосфера така ще ви завладее, че няма да усетите как портфейлът ви изтънява, времето напредва, а на вас ви остават толкова много места за посещение.

Самият факт, че великата римска династия на Августите е избрала остров Капри за своя резиденция, говори сам за себе си. Плетеницата от стари римски пътища, останките от множеството римски вили и съхранените археологически съкровища ще запълнят времето ви между шопинг обиколките , дегустацията на местни деликатеси и вина и танцуването в нощните клубове. А ако проявите достатъчно търпение да се задържите малко по-дълго време на едно място, имате съвсем реалния шанс да видите лично безброй звезди от световния шоубизнес, които не пропускат случай да си починат за ден-два в разкоша, който предлага остров Капри. Затова не забравяйте фотоапарата!

Капри е скалист остров в Тиренско море, част от региона Кампания в провинция Неапол в южна Италия. На север граничи с Неаполитанския залив, а на юг – със Салернския залив. Отстои на 36 км от Неапол, на 5 км от Соренто и недалеч от древния Помпей и величествения Везувий. На остров Капри има два града - главният – Капри, и разположеният в платото над него Анакапри, както и две пристанища – главното Marina Grande и по-малкото Marina Piccola.

Природата на Капри е съчетание от гъста растителност, ниски планини (най-високата точка е областта Монте Соларе, висока 586 м., откъдето се разкрива великолепна гледка към целия остров и където се намира построената в началото на XIX в „крепост на Брут“ по времето, когато се водели битките между Англия и Франция) и безкрайна морска шир с неустоимо красиви заливи и скални образувания. Придвижването до Капри става най-лесно с корабче от близките градове, а на самия остров има добре устроена пътна мрежа както и въжен лифт, с който се стига до централната част на града.

И до днес се водят спорове кои са били първите заселници на остров Капри. Според някои още преди 2000 години, очарован от красотата му, римският император Август решава да го присвои, а неговият последовател Тиберий го прави свой дом. Според биографическите данни за живота му, Тиберий бил прочут със скандалното си поведение на острова. Според други, първите колонисти на Капри били гърците. Те дали и името на острова (на гръцки „капрос“ - див глиган). И в двата случая, те са оставили своите следи – днес можете да видите руините от вилите и двореца на Тиберий, статуята на Цезар, градината на Август и античните тераси с панорамен изглед към морето.

Малко по-късно в земите на Капри се заселват монаси, които построяват манастира „Сан Джакомо“ в опит да защитят острова от сарацините. По време на Наполеоновите войни французите окупират град Анакапри. През 1826 г. съвсем случайно при посещението си в Капри германският поет Аугуст Копиш открива „Лазурната пещера“ (Grotta Azzura), която за кратко време превръща острова в атрактивна дестинация за художници, поети, писатели, кралски особи и знаменитости. В началото на XX в. е построено главното пристанище Marina Grande и така туризмът се превръща в един от основните икономически отрасли на Капри. Днес островът се слави като средище на богати и знаменити личности, които се чувстват в свои води, заобиколени от лукс, блясък и разкош.

Самият остров Капри е сам по себе си атракция. Живописните гледки, скалистите морски брегове и очарователните спираловидни пътища, откриващи спираща дъха панорама, са подплатени с исторически факти и културни доказателства. Една пешеходна разходка ще ви позволи да изследвате останките от императорските покои (сред които трябва да обърнете по-специално внимание на Вила Йовис и Вила Дамекута), да се разходите до Неаполитанския залив и скалите Фаралиони, по Via Krupp до градините на Август и до манастира „Сан Джакомо“, където сега се помещават училище и галерия.

Да, споменахме и легенди. Една от главните атракции на остров Капри е феноменът „Лазурната пещера“, която е задължителна спирка на всички посетители. Тя се намира на самия морски бряг в северната част на острова, а дъното й е под водата. Тъй като входът е много нисък, когато преминава лодка през него, туристите трябва да легнат, докато водачът им я издърпа със специална верига. Заради странното завихряне на вятъра във вътрешността й, от векове насам се смята, че това всъщност са чародейните гласове на морските сирени, които обитават тези земи. През Втората световна война екипажи на италиански, английски и германски подводници твърдели, че уредите им улавяли странни звукови вълни в морето. Пещерата е декорирана със статуи, в които тюркоазеносинята вода се отразява и така се създава усещането за една лазурносиня реалност. Дневната светлина прониква през подводен отвор точно под входа, пречупва се през водната повърхност и осветява вътрешността. В същото време, във водата се отделят мехурчета, които създават едно сребристо сияние.

Другият обгърнат в тайнство природен феномен на остров Капри са скалите Фаралиони. Това са три варовикови скали в Неаполитанския залив, всяко от които има свое име. Скалата Stella все още е свързана със сушата, втората - Mezzo и третата Scopolo се простират навътре в морето. Единствено на Scopolo вирее редкият животински вид „син гущер“, а в Mezzo е прокопан естествен тунел, който е известен по целия свят. Тази част на остров Капри е привличала не само римляните, които са строели вилите си тук, но и множество хора на изкуството и предприемачи, които са издигнали едни от най-красивите имения и хотели тук в началото на XX в.

Само на 15 минути пеша от скалите Фаралиони, се намира още една впечатляваща природна забележителност на Капри – Естествената арка. Оформена в скалите, тя открива приказна гледка към долината и морето, а на пейка, поставена на специално изградена платформа, можете почти да седнете под арката.

В югозападната част на остров Капри се намира построеният през 1866 г. фар Пунта Карена с впечатляваща осмоъгълна кула, който е един от най-важните за Тиренско море и вторият (след този в Генуа) по мощност на осветяване в Италия.

Ако докато се разхождате внезапно изпитате желание да поразсъждавате върху нещата от живота, ако красотата на Kапри и природните феномени са породили у вас екзистенциални въпроси за произхода на всичко, което ви заобикаля, то на остров Капри има едно място, където може и да намерите отговорите, които търсите. Това е Философският парк в покрайнините на град Анакапри, където на малки табели разпръснати по пътя ви, ще прочетете прозренията на 60 западни философи. Паркът е създаден през 2000 г. по идея на шведския професор Гунар Адлер – Карлсон и съпругата му.

Когато решите, че е време за забавления и социален живот, трябва незабвано да поемете към главния площад на Капри „Умберто I“, наричан от местните „La Piazzetta“. В Капри има още безброй места, където можете да седнете да отдъхнете и да похапнете, но ако наистина искате да се слеете с туристическия поток и да усетите истинската глъчка, това е мястото за вас. Тук са Кметството, туристическите офиси, барове, кафенета, магазини и всичко, което с право превръща точно това място в гореща точка за срещи и развлечения.

Престоят на остров Капри със сигурност ще остане незабравим за вас. Да, наистина това не е идеалното място за плаж, но всичко останало ще ви накара да забравите тази липса. Не е задължително да се припичате върху златист пясък, за да се почувствате като в рая. Остров Капри ще ви подари и друг вид разкош – разкош сред скалите.

Мечтаната точка- Капри, който се слави като средище на знаменитости, заобиколени от красота, лукс и разкош. Скалистият остров в Тиренско море е част от региона Кампания, в провинция Неапол, Южна Италия. Красива природа, безкрайна морска шир с прекрасни заливи и чудни скали. На север граничи с Неаполитанския залив, а на юг – със Салернския. Разположен на 35 км от Неапол, на 5 км от Соренто и недалеч от древния Помпей и Везувий. На остров Капри има два града – главният е Капри, а над него- Анакапри, както и две пристанища – главното е Marina Grande, а малкото- Marina Piccola. Придвижването до Капри става най-лесно с корабче от близките градове, а на острова има добра пътна мрежа, както и въжен лифт, с който се стига до централната част на града. Най-високата точка на острова е областта Монте Соларе, слънчевият хълм, от който се разкрива великолепна гледка към целия остров. Тук е и построената в началото на XIX в „крепост на Брут“. И до днес се водят спорове кои са били първите заселници на остров Капри. Днес тук можете да видите руините от вилите и двореца на Тиберий, статуята на Цезар, градината на Август, останките от императорските покои, сред които- Вила Йовис и Вила Дамекута, както и античните тераси с панорамен изглед към морето.

Според някои източници, още преди 2000 години, очарован от красотата му, римският император Август решава да го присвои, а неговият последовател Тиберий го прави свой дом. Според други, първите колонисти на Капри били гърците, които дали и името на острова- „капрос“, което означава див глиган. Малко по-късно, в земите на Капри се заселват монаси, които построяват манастира „Сан Джакомо“, в опит да защитят острова от сарацините. По време на Наполеоновите войни французите окупират град Анакапри. През 1826 г. германският поет Аугуст Копиш случайно открива „Лазурната пещера“- Grotta Azzura, която за кратко време превръща острова в атрактивна дестинация за хора на изкуството и знатни особи. Пещерата се намира в северната част на острова, а дъното й е под водата. Входът й е много нисък и лодките преминават по специален начин. Друг природен феномен на острова са три варовикови скали- Фаралиони, всяка от които има свое име. Скалата Stella е свързана със сушата, а Mezzo и Scopolo са навътре в морето. Близо до скалите Фаралиони, се намира и още една забележителност- естествена арка, която открива приказна гледка към долината и морето.

 

Capri Palace Hotel- модерен рай и бял 5* лукс

www.capripalace.com

За малък италиански остров дълбоко в залива на Неапол, Капри определено има своя дял знаменитости: Джаки Кенеди Онасис е почивала по плажовете на Капри. София Лорен, една от най-знаменитите италиански актриси е снимала филм в това забележително място, определяно като рай.

Капри Бюти Фарм и Капри хотел и спа определено са имали блясъка, когато са съставяли разширеното си спа меню. Капри Бюти Фарм е бил награден с титлата „Най-добра спа дестинация от второто издание на Европейското Спа изложение през 2006 година”. Курортът наистина е спа с пълно обслужване, предлагащ храна приготвена балансирано и с продукти типични за региона. Спа-то също така предлага редки неща, които почти в други СПА центрове не се предлагат, а именно: “училище за крака” ,което лекува васкуларни заболявания в долните крайници.

Capri Palace Hotel е място, което познава всеки, който се смята за част от световния, или поне от европейския джет сет. Разцъфналият прeз 1995 върху „руините“ на едновремешния хотел Capri Palace е земен рай с модерни форми и с типична средиземноморска атмосфера.

Намерението на собственика Тонино Какаче е да създаде хотел с изчистени, но не и простовати форми; бял, но не и студен; елегантен, но не и претрупан. Резултатът от всичко това наподобява къща на патриции с дорийски колони и прозорци под формата на арки. Въпреки всичко това хотелът е изключително съвременен и въплъщава лукса във всеки свой елемент, без обаче това да се набива на очи. Хотелът е шик, но не е екцентричен.

За разлика от тенденциите в другите хотели, Capri Palace всяка година намалява броя на стаите си, които в момента са 77. Всичко това се прави в интерес на приказния апартамент, който за сметка на това се разширява от година на година, а отскоро се сдоби и със собствен басейн.

Останалите басейни в хотела пък са изрисувани с подводни картини и фрески.

Всичко в хотела е стил и прелест - от тотално белите дивани и бамбукови орнаменти до лампионите, наподобяващи кинопрожектори. Тук има и творби на Де Кирико и Арналдо Помодоро. Типичният стил на остров Капри се омесва приятно и неусетно за окото със стила на градския хаос, така че хотелът изглежда като остров на острова.

Capri Palace е истински art hotel. Тук творят многобройни художници, но тук излагат също така произведенията си много хора на изкуството.

Ресторантът на хотела L'olivo също е елегантен, но с мека и приглушена атмосфера. Типичните рецепти на област Кампания са интерпретирани през призмата на главния готвач Оливър Глоуинг.

В рай като този не може да липсва и Спа център. В него човек може да се разкраси, да отслабне или просто да релаксира.

 

Според вестник "Стампа" става ясно, че туристите са луди по южната италианска област Кампания с център Неапол. В общата класация на стоте най- добри хотела, шест от тях се намират именно в този регион. Става въпрос за "San Pietro" в Позитано (13-то място), "Palazzo Sasso" в Равело (15), "Le Sirenuse" в Позитано (34), "Capri Pаlace Hotel" (39), "Quisisana" на Капри (52), "Santa Caterina" в Амалфи (74). В класацията са и "Bauer" във Венеция (60), както и "Villa Cipriani" в Азоло (69).

Вестникът посочва "Scalinatella" като друг вариант за почивка- малък и елегантен петзвезден хотел на остров Капри. Той има само 30 стаи, но според американците е "най" хотел в света. Така твърди проучване сред туристи, направено от "Библията" сред туристическите издания, какъвто е месечникът "Condé Nast Traveller". Всяка година той определя кой е "най- хотел на планетата" на базата на читателските мнения и му присъжда Reader's Choice Award. Хотелът на остров Капри е "топът" сред стоте топ-хотела, класирани от читателите. Те обаче класират и острови, градове, корабни пътешествия, самолетни компании, фирми за коли под наем и курорти. Във всяка категория максимумът давани точки е 100. "Scalinatella" е получил сто точки.

Що се отнася до 20-те най-красиви курортни комплекса в Европа - на седмо място в класацията на вестника е "Villa d'Este" на езерото Комо, а на 17-то място е "Mariott Tiberio Palace" на Капри.

 

Какво още- Bella Italia- специална селекция

След Рим и Милано, третият по големина град в Италия е Неапол, разположен на Неаполитанския залив, под вулкана Везувий. Неапол е главен център на региона Кампания. Няма как да не сте чували фразата "Виж Неапол и умри!”. Смята се, че тази фраза е от времето на Вергилий, когато основаното от древните гърци селище е било в центъра на всичко, което си струва да се види. Неапол е синоним на музика, изкуство, култура, хубава храна и забавления. Основният площад на града се намира в централната му част, а източно от него е разположен кралският дворец. На запад може да видите църквата Сан Франциско ди Паула, забележителна с пищната си фасада. Красивият й купол е на височина над 50 м. Близо до централния площад може да разгледате и най- старата опера- Тетърът Сан Карло. Сред забележителностите на Неапол са и няколкото красиви замъка. Новият замък- Castelо Nuovo се смята за архитектурен символ на града, а на островчето Мегариде се намира Castelо dell'Ovo или Замъкът на яйцето. Огромни арки свързват двете части на острова, а високи стени ограждат средновековните сгради.

Помпей е разположен в италианския регион Кампания, в подножието на вулкана Везувий. Античният римски град, погребан под вулканична пепел, открит през 1748 г., по време на първите археологически разкопки, в момента е музей под открито небе. През I век пр.н.е. градът влиза в Римската държава. Последните разкопки показват, че в I-то хилядолетие пр.н.е. е съществувало селище при град Нола, което през 7 пр.н.е. е преместено по-близо до устието на реката. Помпей, според древногръцката митология, бил основан от Херакъл, но всъщност негови основатели са оските. Името на града може би произхожда от оското число "pompe" - пет, макар това да е само предположение. Според историка Страбон, населението на града в древността се е състояло от оски, етруски, пеласги и самнити. Откъслечни сведения говорят за сблъсъци между гърци и етруски. По-късно в района на Помпей се налага влиянието на етруските. Именно оттам те възприемат култа към Аполон. След пораженията на етруските при Куме и Сиракуза, през 474 пр.н.е., региона на Кампания отново е завладян от гърците. Между 424 пр.н.е. и 420 пр.н.е. Помпей е владение на самнитите, а през 290 пр.н.е., както и всички други самнитски градове, се присъединява към римския съюз.

След Помпей идва ред на Соренто, малък град в Италия, област Кампания. Градът е популярна туристическа дестианция на Сорентския полуостров, с черни скали от тъмен вулканичен камък и гледа към Неаполитанския залив. Соренто и близкият Амалфи, любими на туристите, са известни с красивите си заливи, прекрасната флора и цитрусовите плодове.

Древното име на града e Сурентум и се свързва с легендата за Одисей и придружителите му, които омаяни от песните на сирените, остават тук дълго време.

Соренто e основан от финикийците през VІІ век пр.н.е. От 474 до 420 пр.н.е. e управляван от гърците, а150 години по-късно става римски. След падането на Западната Римска империя е превзет за кратко от остготите, а по-късно е присъединен за няколко века към Византия (Източната Римска империя). През 1133 г. e завладян от норманите, след което е част от Кралство Сицилия, Кралство на Двете Сицилии и така до обединението на Кралство Италия.

Ако искате един наистина незабравим хотел, в който са се влюбили едни от най-известните холивудски звезди, трябва просто да си запазите стая в „Санта Катерина“ в Амалфи.

www.hotelsantacaterina.it

Разположеният върху живописните скали на Амалфитанското крайбрежие хотел "Санта Катерина"е известен като любимо място на Брад Пит и Анджелина Джоли, на Бил Клинтън, а в миналото и на Джаки Кенеди.

По време на престоя си можете да опитате и процедурите в СПА-центъра, в който правят специални масажи с лимонов крем.

Гледката от вилата-хотел е неописуема. От кацналата върху скалите сграда се вижда не само прекрасната природа и кобалтово синьото море, а и брега, където е разположен терасовидно град Амалфи.

Апартаментът, носещ името „Амалфитанска лудост“, разполага с кръгъл мини-басейн, както и с остъклена страна, гледаща към залива. Друг уникален апартамент- „Жулиета и Ромео“ ви предлага тераса, висяща над морето.

Плажът под хотела се достига с асансьор, построен в скалата.

Крайбрежната ивица на Амалфи е живописна зона край Тиренско море. Едноименният град Амалфи представлява китно курортно селище, което се намира в италианската област Кампания (Campania) в провинция Салерно. То заема част от на северния бряг на Салернския залив, който е в южна посока от Неаполитанския. Амалфи е ситуиран между Позитано, който е само на няколко километра в южна посока, и Виетри сул Маре. На около 50 км на северозапад е град Неапол (Naples), а Салерно отстои на 20 км. от това красиво крайбрежие.

Непосредствено след Амалфи в източна посока е малкия живописен курортен град Атрани, а доста близо е и популярният остров Капри. Това стратегическо разположение на Амалфи и близоста му с тези градове го прави предпочитана дестинация за хиляди туристи, които годишно посещават курорта. Активният сезон в Амалфи започва още през пролетта, като лятото тук туристическият поток е разбираемо най-силен. През есента е по-спокойно и по приятно за почивка. Най-добрият начин да разгледате красивите пейзажи на тази част от Италия е като си наемете кола под наем.

Амалфийският бряг е дълъг около 40 км, като по цялото му протежение е пълно с малки заливчета, скрити в стремглаво наклонените склонове пещери, надвиснали скали и проломи. На места зигзагообразният крайбрежен път изглежда дори страшно, но гледките към Тиренско море са повече от уникални.

Днес доста туристи идват в Амалфи заради спокойната атмосфера и красивите забележителности, които могат да се видят тук. Голямата катедрала тук е построена през 13 в. Непосредствено до нея се намира т.нар Света обител на Рая, която е забележителна с 12-те си колони, построени в арабски стил. В нея може да видите още старинни красиви мозайки и картини.

През 9-ти век Амалфи е било морска република с население около 70 000 души, което е представлявало голяма морска сила. То се счита за една от трите перли на Амалфитанското крайбрежие заедно с Позитано и Равело. Още от времето на английския крал Едуард много представители на британското висше общество прекарвали голяма част от времето си по крайбрежието.

Крайбрежието на Амалфи и Позитано е било любимо място за почивка на неаполитанската аристокрация. Ако решите да посетите тази част на Италия, непременно трябва да разгледате и Позитано, който днес е предпочитано място за почивка на богати и известни хора от цял свят.

Позитано и съседните му Равело и Амалфи са трите перли на La Costiera Amalfitana – едно от най-драматичните крайбрежия на Европа.

Полуостровът, на който са разположени, започва в подножието на Везувий, на 40 километра югоизточно от Неапол. Слизането от магистралата в градчето Торе Анунциата е малко стряскащо. Човек се озовава в самото сърце на италианското Mezzogiorno, т. е. “Дивия юг”: мургави мъжаги по потници наблюдават минаващите коли с погледи на касапи, които следят последната разходка на кокошка.

Но след Соренто – един от първите организирани курорти в Европа, в който са живели Хенрик Ибсен, Фридрих Ницше и Максим Горки – всичко се променя. Оттам започва планината Латари.Спускайки се по серпантината от върховете й към Тиренско море, с лек световъртеж от завоите, се появява Амалфи : ярката синева на морето се плисва навсякъде около вас и лозята и горичките с пинии се втурват надолу към нея като зелен водопад.

В далечината са Капри и Иския, а под вас – Позитано, с елегантните, затрупани с цветя къщи, накацали по склоновете на падащата в морето планина, които са собственост предимно на европейски интелектуалци и медийни звезди.

Традиционно място за почивка за Nobiltà Napoletana, (неаполитанската аристокрация), Позитано, Равело и особено Амалфи са открити като международни курорти от англичаните. Още от времето на крал Едуард много представители на британското висше общество периодично се укриват тук, дезертирайки от зимите на Острова, а и от семейния си живот. И понеже англичаните открай време са законодатели на модата, европейските елити започват да им подражават.

Богати бонвивани, а по-късно и звезди от шоубизнеса подкарват първите продукти на автомобилостроенето по серпантините на La Costiera Amalfitana, за да впечатлят любимите и любовниците си.

Единственият път около брега датира от средата на ХVIII в., когато местни черноработници го прокарват, за да може крал Фердинанд II Бурбон да мине еднопосочно с каляската си.

Романтичната отсечка, създадена сякаш специално за разходка с кабриолет, става задължителен декор на флиртовете на Антъни Куин, Грета Гарбо, Лиз Тейлър и десетки други, чийто личен живот днес е преминал от жълтата преса в историческата литература. Някъде до началото на 50-те години на ХХ в. тези хора си живеят, необезпокоявани от простолюдието, в зашеметително красивите курорти на полуострова.

През 1953 г. обаче Джон Стайнбек слага край на идилията им. “Позитано те поразява надълбоко. То е магическо място, което не е съвсем реално, докато си там, но става болезнено реално, щом си отпътуваш”, пише той в статия за Harper’s Bazaar, след като прекарва месец в Южна Италия.

Но онова, което предизвиква истинско туристическо цунами по бреговете на Амалфи, са думите му: “Когато откриеш красиво място като Позитано, първото ти желание е да не казваш на никого. Мислиш си: ако разкажа на други хора, то ще се напълни с туристи, които ще го развалят.”

Читателите на Стайнбек възприемат това семпло изречение като стартов изстрел и заливат крайбрежието още следващите години. Смълчаните сънени и приказно красиви градчета, в които Дейвид Хърбърт Лорънс пише “Любовникът на лейди Чатърли”, и където се развива част от действието на “Парсифал” на Вагнер, се превръщат в кошери с ентусиазирани и неуморни като пчели туристи.

В началото на ХХI в. пътят, строен за крал Фердинанд II Бурбон, е асфалтиран, но ширината му е останала непроменена.

Най-често зигзаговидните му завои са почти правоъгълни и се взимат с около 80 км/ч от яздещи мотопеди италианци.

От карането по него получаваме по доза адреналин – не само заради движението, но и заради поредицата жизнерадостни разноцветни селца, през които се минава, за да се стигне до източния край на полуострова. След поредния завой внезапно се озоваваме в градчето Амалфи. Преди всичко друго погледите ни се заковават върху пъстрия купол на катедралата, който в първия момент възприемаме като шега. Крив и облицован в ярката мозайка на Доменико Морели, той покрива сграда, повече напомняща арабски дом, отколкото християнски храм.

Белите й арки и поклащащите се пред тях палми събуждат асоциация за пустинни пясъци и неотминаваща горещина. Вратите й са донесени от Константинопол в началото на XI в. и са спомен от времето, когато местният жител Флавио Джоя изобретява компаса, а неговите съграждани създават Tavole Amalfitane – един от първите закони за мореплаване в света, валиден от 1137 до 1570 г.

Тогава Амалфи и Позитано са част от малка република с гигантска флота, която установява постове из цяла Адриатика, достигайки до Кайро, Александрия и Антиохия, и създава Ордена на рицарите на св. Йоан Йерусалимски.

Докато Амалфи се опитва да опази и вмести спомена за триумфалното си минало в интензивното настояще, нагоре по пътя едно друго място – Равело – се държи встрани от светската суета.

Четиристотин метра над морето, през надвисналите пинии най-аристократичният сред трите курорта продължава да е нереално спокоен. А и изобщо е “нереален” – но как може да е друг градът, който от едната страна гледа към Долината на дракона, а от другата – към Долината на кралицата?

Според Андре Жид Равело е “по-близо до небесата, отколкото до морето” – напълно справедливи думи, които всъщност са приложими за цялото крайбрежие.

Когато човек си тръгне, остава с убеждението, че La Costiera Amalfitana няма никаква нужда от художествена измислица. Достатъчно е да успееш да опишеш истината. И Стайнбек, и Жид, и Вагнер са направили точно това.

Соренто е малък град в Италия, област Кампания. Градът е популярна туристическа дестианция. Соренто е разположен на Сорентския полуостров, върху черни скали от тъмен вулканичен камък с изглед към Неаполитанския залив. На него са посветени много песни и там се провежда ежегодно фестивала „ Музикално лято на Соренто”. Соренто и близкият Амалфи са известни с производството на лимони, които са много едри, с дебела кора, и не толкова кисели. От тях се прави известния италиански ликъор „ Лимончело”, който италиянците не пропускат да пийнат като дижестив.

Едно от чудеста на Соренто е неговият климат. През лятото дните тук са много горещи, а нощите хладни от постоянния ,освежаващ, морски бриз. Много от местните хотели нямат климатици, защото дебелите каменни стени запазват нощната прохлада през целия ден.Според митовете именно покрай бреговете на Соренто вълшебните морски сирени със своите омайващи песни са се стремяли да отклонят легендарния пътешественик Одисей от курса му и да разбият неговия кораб в почти отвесни скали.Но той,здраво вързан за мачтата,все пак преминал през омагьосаното място и се спасил. Древното име на града e Сурентум и произлиза от сирени..

Соренто e оснаван от финикийците през VІІ век пр.н.е. От 474 до 420 пр.н.е. e управляван от гърците, а 150 години по-късно става римски. След падането на Западната Римска империя е превзет за кратко от остготите и по-късно е присъединен за няколко века към Византия (Източната Римска империя). През 1133 г. Соренто e превзет от норманите. След което става част от Кралство Сицилия, Кралство на Двете Сицилии и така до обединението на Кралство Италия.

Красивото крайбрежие на Пулия, „токът на ботуша”. Участакът между градовете Бари и Бриндизи впечатлява с невероятни пейзажи и спокойствие. Забележителна е и местната кухня с вкусни специалитети.

На крайбрежието на Пулия е известният манастир „Дева Мария от Константинопол”, чийто собственик е англичанин- лорд Алистър Макалпайн. В областта на Кастро Марина той преустроява старииния византийски метох от 16 век и го превръща в приказка от хиляда и една нощ, с всички удобства в различни етно стилове. В прекрасната палмова градина и край басейна целогодично ухаят цветя.

В красивата Пулия, в провинция Бари, е задължително да посетите очарователното градче Алберобело, разположено на 2 хълма, разделени от речно корито. Името му в превод означава красиво дърво. То е известно с праисторически постройки от варовик, „Trulli”, които са част от световното историческо и културно наследство. Трулите са разделени на две основни части- Monti и Aia Piccola. Южноиталианските trulli са забележителни с формата и техниката на строене. Според археолозите, те имат аналог само в древната история, като донякъде напомнят гръцките гробници в Микена и постройките, известни като „nuraghi” в Сардиния. Забележителна част от конструкцията на тези къщички- джуджета е конусовидния им покрив. Стените им са варосани в бяло и изградени от два слоя камък. Предполага се, че първите трули са строени в началото на XI в., в средата на XVI в., в квартал Монти на Алберобело, те са само 40, а в края на XVIII в. са вече над 1000.

 

Генуа и Стреза също не са за пропускане

Генуа все още пази следи от старата си слава на могъща морска република и заедно с Венеция, Пиза и Амалфи, е поддържала една от най-големите и силни флоти на Средиземноморието, благодарение на развитата търговия, корабостроене и банкерство. През 18 век Генуа постепенно започнала да отслабва политически и икономически, в резултат на изместване на главните търговски пътища от Средиземноморието към Новия Свят. От древно пристанище на търговци и войници, градът постепенно се преврърнал в туристически район.

Спорни са двете хипотези за произхода на името на града. Според едната то произлиза от лигурската дума „genu“, която означава „коляно“ и може да се тълкува като „ъгъл“. Географски Генуа е разположена точно на ъгъла, който образува Апенинският полуостров с континента. Алтернативната хипотеза е свързана с латинската дума „janua“, която означава „врата“. Това тълкуване е по-романтично, тъй като ни позволява да приемем, че става въпрос за врата към морето и към далечни хоризонти. Същевременно, зад тази врата се крие изключително богата история и култура. И до днес Генуа ревниво пази връзката си с морето. Любовта й към него се отразява в мраморнобялата красота на пристанищата, разпиляни по брега на града. Едва ли ще се намери човек, който да остане безразличен към прекрасния морски пейзаж и допълващата го пъстра мозайка от надвесили се над пристанищата къщи.

Препоръчваме Grand Hotel Savoia 5 звезди- в сърцето на Генуа.

Естествено е, разходката да започне от старото пристанище. Porto Antico, както го наричат италианците, е било реновирано и в момента представлява място за отдих и туризъм. Тук е предвидена дори специална алея за разходки. На входа на Porto Antico се издига дворецът Palazzo San Giorgio, който днес служи за седалище на пристанищните власти в Генуа. В него е имало тъмница, в която е бил затворен Марко Поло. Това се случило, когато през 1298 г. между републиките Венеция и Генуа пламнала война. Марко Поло участвал със свой кораб на страната на венецианците. Те загубили морската битка, а той бил пленен и хвърлен в тъмницата на двореца. Поло разказвал на генуезците за приключенията си в Изтока и много често споменавал за „милионите“ на китайския император Хубилай и за неговите „милиони“ поданици. Така, по време на затворничеството му в Palazzo San Giorgio, се родила най-известната книга на пътешественика „Милион“.

Макар и с по-бедна история, един от символите на града е пристанищният фар. 375 на брой са стъпалата, които водят към върха, откъдето градът се вижда в цялото му великолепие.

Главната атракция на пристанището е най-големият в Европа аквариум, построен през 1992 г. Сякаш, за да не откъсва обитателите му от естествения им дом, той се врязва направо в морето. За да разгледат многообразните морски видове, сред които делфини, акули и пингвини, всяка година тук идват около 1 500 000 посетители.

От пристанището може да се избере маршрут, който води към центъра. Вертикалното разположение на града прави пътя натам стръмен. Лесно е човек да се изгуби в лабиринта от тесни улички. Слънчевите лъчи трудно достигат до уличните павета, заради високите почти долепени една до друга сгради. Повечето от тях са боядисани в ярки тонове, с които силно контрастират широко отворените тъмноцветни капаци на прозорците. Из улиците силно се разнася миризмата на прясна, сурова риба, която предлагат малките магазинчета в приземните етажи на високите постройки. Все пак, сред цялата тази непретенциозност, не липсват модерни бутици и кафенета. В случай, че човек избере да обядва в една от многобройните открити пицарии, се оказва трудно да седне удобно на мястото си заради неравните улици.

Тесните улици, в крайна сметка, водят до по-просторни места. На подобно място, в сърцето на Генуа, е разположен дворецът Palazzo Ducale. От 13 век нататък той олицетворява центъра на древната морска република. Със своите 35 000 кв. м. днес Palazzo Ducale е място за култура. В него се помещават изложбени и конферентни зали, антикварни магазини и книжарници. Наблизо е разположена катедралата San Lorenzo. Забележителната й фасада съчетава редуване на бели и черни ивици, характерен елемент за туринската област.

Маршрутът ви непременно трябва да включва улица Via Garibaldi – най-аристократичната улица в града. Тя носи името на Джузепе Гарибалди, италиански революционер, който имал големи военни заслуги за обединението през 1860 г. на разпокъсаната на малки области Италия. По-старото име на улицата е било Strada Nuova. Всяка крачка по нея връща назад в 16 век, когато морската република изживяла своя апогей. От двете страни на улицата – превърната изцяло в пешеходна зона - са разположени елегантни имения, повечето от които са построени между 1558 и 1565 г. Всички те отразяват миналото величие на града и се различават по фасадната украска, предверията, интериорните фрески и висящите градини. Много от сградите са превърнати в музеи или галерии, като например дворците Palazzo Rosso и Palazzo Bianco, където могат да се видят произведения на Паоло Веронезе, Камбиазо, Ван Дайк и много други.

Заслужава си да се посети имението от 16 век на принц Андреа Дориа, което разполага със собствен парк и фонтан в чест на морския бог Нептун. През 1528 г. принцът създал нова конституция, като направил Генуа сателит на испанското кралство. Много благороднически генуезки фамилии натрупали огр

Направи резервация | Изпрати на приятел

За контакти: +359 878741240